Рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво се класира на второ място от всички видове карциноми, характеризирайки се с висока заболеваемост (15-25/100 000) и смъртност (18/100 0000). Клиничните  симптоми се определят от локализацията и разпространеността на тумора. Повечето пациенти с ректален карцином и карцином на сигмата имат комбинация от ректално кървене и промяна в ритъма на дефекация(чести, неудоволетворителни позиви за дефекация и/или променена форма и течна консистенция  на фекалиите). Пациенти, при които карцинома се развива в десните отдели на дебелото черво, по- често имат симптоми на чревно запушване или желязодефицитна анемия, със или без коремна болка и опипваща се по хода на дебелото черво туморна формация. Препоръчва се личният лекар да насочва  за консултация с гастроентеролог, всеки пациент с посочените по –горе симптоми, продължаващи повече от 4 седмици. Основният метод за диагностика на колоректалния карцином е фиброколоноскопията (ФКС), с което се прави цялостен оглед на дебелото черво и при необходимост се взимат биопсии за верифициране на туморната формация.При невъзможност за извършване на цялостна ФКС,се препоръчва левостранна ФКС+иригография или виртуална колоноскопия.След установяване локализацията на карцинома и неговият хистологичен вариант,  е необходимо да се извърши предоперативно: рентгенография на бял дроб, абдоминална ехография, скенер на коремни органи с контрастна материя, а при карцином на ректум- ЯМР на малък таз. Препоръчително е на всички болни преди оперативното отстраняване на тумора да бъдат изследвани туморните маркери:CEA, CA19-9.Всички тези  изследвания се правят с цел преценка  разпространението  на раковия процес и изготвяне  стратегия за лечение.При карцином на ректума е необходимо да се проведе предоперативна лъчетерапия.Оперативното лечение е основно при колкоректалния карцином.В зависимост от локализацията и разпространението на тумора, се опредея обемът на оперативната интервенция.Пациенти, които са в IV клиничен стадий могат да имат чернодробни, белодробни, или перитонеални метастази. Златен стандарт е резекцията на метастазите, като критериите за резектабилност не са стандартизирани. При всички болни в IIB и III клиничен стадий, трябва да бъде  задължително проведена следоперативна (адювантна) химиотерапия. Стандартните схеми на лечение включват следните химиотерапевтици :Oxaliplatine,5-fluorouracil/leucovorin. При метастазирал колоректален карцином палиативната химиотерапия може да подобри качеството на живот и да намали размера на метастатичната болест до възможност за оперативно отстраняване.В основата на първа линия системна терапия стоят- интравенозен 5-fluorouracil или пероралната му форма.Комбинирана химиотерапия

с 5-FU /Leucovorin/oxaliplatin(FOLFOX) или  5-FU/LV/irinotecan(FOLFIRI) постига по-висока честота на обективен отговор, по-дълга преживяемост без прогресия в сравнение със самостоятелна терапия с 5-FU.Режимите FOLFOX и FOLFIRI не се различават по ефективност, но имат различни профили на безопастност: преобладаване на алопеция и диария при irinotecan и полиневропатия при оxaliplatin.С комбиниране на трите препарата(5-FU,oxaliplatin,irinotecan)в различни схеми се постига най-дълга преживяемост.Все още не е определена оптимална продължителност на химиотерапията,която може да се провежда или за определен период,обикновено 3-6 месеца или до развитие на прогресиая на заболяването или непоносима токсичност.При провеждане на химиотерапия могат да се появят токсични реакции, които се изразяват в настъпването на анемия,намаляване броя на тромбоцитите и белите кръвни клетки.Това води до висока смъртност и намалена ефективност на противотуморната терапия. Поради тази причина при високорискови пациенти, преди стратиране на химиотерапията е необходимо да се назначат т.н.гранулоцитни колонистимулиращи растежни фактори (G-CSFs), както и еритропоеза – стимулиращи фактори.

Симптомите на безапетитие, загуба на тегло, умора и дистрес се срещат при пациенти с колоректален карцином, провеждащи противотуморно лечение. Карциномната болка се среща при 80 % от болните с напреднало раково заболяване.Лечението на системната болка следва правилото: слаба болка подлежи на контрол с парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства, при средна по сила болка, се назначават слаби опиати, а при силна болка-силни опиатни аналгетици.

При болни с липсващ апетит, гадене и повръщане се назначават антиеметици (Деган,Зофран), а за контрол на апетита и телесното тегло се препоръчва приложение на megestrol acetate (160 mg/ дневно).Обикновенно гаденето и повръщането може да се появи в първите 24 часа след химиотерапията, ето защо е  необходимо антиеметиците да бъдат назначени 60 мин преди стартиране на терапията и техният прием е желателно да продължи 5 дни след приключването и.

Д-р Милена Перухова , отделение по гастроентерология на МБАЛ Софиямед