Рак на гърдата

Рак на гърдата

Въведение:

Поради високият процент заболяваемост и смъртност ракът на гърдата  представлява сериозен здравен проблем със значими обществени и социални последици както в по света, така и в България.

Около 85% от жените, които страдат от заболяването, са над 40 годишна възраст. В последните години се наблюдава „подмладяване” на заболяемостта – възрастовата граница спада, като зачестяват случаите на рак на гърдата при жени до 30 годишна възраст.

По данни на Националния раков регистър ракът на гърдата  заема 25,8 % дял от всички онкологични заболявания при жената и се нарежда на първо място по честота. Годишно в България се диагностицират около 3655 нови случая на заболяването.

Как възниква рака на гърдата?

Като всички видове рак, така и ракът на гърдата води началото си от процеси провокирали хаотично и неправилно делене на клетките на млечната жлеза. Те растат неконтролируемо, различават се по големина, делят се и се размножават с различна скорост от нормалните клетки, избягвайки механизмите за контрол на организма. С времето тези клетки оформят злокачественото новообразувание.

  Повечето от злокачествените образувания на гърдата започват от каналчетата (т.нар дуктален рак) или от лобулите (лобуларен рак). Останалата част от неоплазмите произхождат от другите тъкани.

Видове рак на млечната жлеза

Според своето разпространение и агресивност ракът на млечната жлеза се разделя на неинвазивен (in situ) и инвазивен:

• Неинвазивният рак е термин използван за рак в много ранен стадий, който е изцяло ограничен в мястото на възникване. Различават се дуктален карцином in situ (на място) и лобуларен карцином in situ. Открити случайно,по повод на профилактично изследване, те има изключително добра прогноза.
• Инвазивен дуктален рак - най-често срещаната форма (70-80%) на рак на гърдата. Произхожда от клетките на млечните канали и инвазира околната мастна и паренхимна тъкан на жлезата.
• Инвазивен лобуларен рак - представлява около 5-15% от рака на млечната жлеза. Произлиза от клетките в лобулите на млечната жлеза.

Други видове карцином на гърдата:

• Възпалителен карцином на гърдата – среща се много рядко.
• Карцином на Пейджет – рядко срещана, злокачествена ракова екзема на гърдата.

Рискови фактори

Рискови фактори, които не могат да бъдат повлияни:

• Възраст – около 80% от случаите са жени на възраст над 40 години, а най-голяма е честотата на заболяването в периода 50-60 години.
• Близки роднини с рак на гърдата или яйчника (сестра, майка, дъщеря)
• Наличие на гени, за които има доказателства, че са тясно свързани с рака на гърдата
• Ранна първа менструация (преди 10 години)
• Късна менопауза (след 55 години)
• Данни за доброкачествени или залокачествени образувания в едната млечна жлеза
• Други злокачествени тумори.

Рискови фактори, които могат да бъдат повлияни:

• ·         Затлъстяване
• Кърмене- някои проучвания показват, че кърменето намалява риска от рак на гърдата особено ако то е по-продължително.
• Късно забременяване - жени, които не са раждали  или които са родили първото си дете над 35г. възраст, имат по-висок риск от рак на гърдата.
• Хормонално заместителна терапия - вече е доказано, че по-продължителната (няколко или повече години) комбинирана хормонално заместителна терапия (естрогени и прогестерон)  увеличава рискът от развитие на рак на гърдата.
• Алкохол - употребата на алкохол е свързана със слабо покачване на риска от рак на гърдата

Симптоми

Симптомите са неспецифични за заболяването но имат основно значение за неговото диагностициране.

• Твърда бучка, която се развива едностранно в гърдата или подмишницата. Това най- често е първият симптом, който всяка една жена забелязва.
• Промяна във формата или големината на гърдата.
• Възникване на зачервяване или вдлъбнатини.
• Кожен обрив в областта на зърната или обилна секреция от тях.
• Oбръщане на зърното на вътре и трудното му връщане в нормално положение. Изключение са жените, които са с такъв тип зърна по рождение.
  • Подуване и болка на част от гърдата

 

Диагностика

Ранното откриване е от съществено значение за изхода от заболяването. Ето защо всяка една жена след 35 г. трябва да посещава мамолог веднъж годишно. Жените с анамнестични данни за риск от рак на гърдата е необходимо да започнат да се наблюдават и в по- ранна възрат.

От съществено значение за ранното откриване на заболяването е самоизследването на млечните жлези, което всяка една жена на възраст около 30г. трябва да започне да прави.

От методите за изследване на млечната жлеза се използват най- често:

• Мамографията – рентгенова снимка на млечната жлеза. Основен и най-чувствителен метод за регистриране наличието на нетипични образувания в гърдата.
• Ехография на млечната жлеза – ултразвуково изследване.
• Биопсия – вземане на материал за хистологично изследване. Провежда се при съмнение за патологичен процес в гърдата.

При хистологично поставена диагноза се правят допълнителни образни изследвания с цел предварително стадиране на заболяването и се пристъпва към оперативно лечение.

Лечение:

Лечението на рака на млечната жлеза е комплексно- оперативно, лъчево, хормонално и  химиотерапия.  В зависимост от стадия на заболяването  хистологичният вариант и хормоналата чуствителност се обсъжда обема на хирургичната интервенция и допълнителните методи на лечение.

Оперативното лечение е основно. Извършват се операци, при които се отстранява:

• само раковото образувание заедно с част от няколко сантиметра от заобикалящата го здрава тъкан
• засегнатата млечна жлеза

При операцията се отстраняват и регионалните лимфни възли, които също се изследват хистологично за да се определи по точно степента на разпространение на процеса.

Профилактика

Профилактиката е от огромно значение за ранната диагностика на заболяването.

Най- общо се следват следните препръки:

• Ежеседмично самоизследване) на гърдите след 20-годишна възраст.
• Ежегоден клиничен преглед след 35 години
• Мамографско изследване всяка втора година след 40 и ежегодно в интервала между 50 и 69 години.

Най-добре е самоизследването на гърдите да се извърши седмица след края на последната менструация, защото тогава гръдната тъкан не е подута или чувствителна. Извършва в легнало положение, защото така гръдната тъкан се разстила равномерно върху гръдния кош, става възможно най-тънка и по този начин е по-лесно да се окрият евентуални промени. Прегледът става с възглавничките на трите пръста на противоположната ръка на изследваната гърда.

Д-р И.Вецев

 

---