Профилактика на раковите заболявания

Години наред ракът е бич за човечеството.За съжаление въпреки постиженията  на медицината е на второ място след сърдечно съдовите заболявания по смъртност сред населението.И докато инфарктът и инсултът поразяват  в по- напреднала възраст за раковите заболявания няма възрастова граница.За всеки заболял диагнозата идва като гръм от ясно небе.И за съжаление в повече от 50% от случаите се поставя тогава, когато има вече необратими усложнения и разсейки.Ето защо на първо място трябва да бъде ранната диагностика.За нея от огромно значение имат постиженията на медицината, но и  здравната култура на населението ни,която за съжаление все още не е на нужното ниво.Все още у българина взима превес страхът,но като се имат  в предвид  новите методи на диагностика и лечение, това  би трябвало да бъде преодоляно.Като лекар с дългогодишна практика смея да твърдя ,че има значителен напредък в това отношение.

Все още не са уточнени точните етиологични фактори , отключващи развитието на туморни образования.Със сигурност обаче се знае,че има генетична предиспозиция и че стресът в много случаи е отключващ фактор.Ето защо на първо място трябва да е превенцията на хора с наследствена обремененост. В същото време задълбочаващата се криза в обществото  не позволява на всеки да си позволи голяма част от скъпо струващите профилактични изследвания.Като пример  профилактиката на рак на млечната жлеза.От 2 години здравната каса дава възможност на общопрактикуващите лекари  да назначават профилактично мамографии,но само на жени в определена възрастова група и на тези с наследственост.Но дори и при тях  ехомамографията ,която е важен насочващ и диагностичен метод не е включена в пакета услуги и колкото и да е жалко не всеки може да си я заплати.

Ролята на всеки един лекар е да успее да убеди пациентите си за огромната роля на профилактиката  за ранна диагностика и лечение на раковите заболявания.

Искам да засегна и един друг болен въпрос.Бездушието ,което се е зародило дори и в медицинските среди.Преди години, когато следвах медицина преподавателите ни наблягаха на това как да съобщим на болния  за диагнозата „рак”.Да подхождаме строго индивидуално към всеки , да се съобразяваме с неговата психика.За съжаление в  момента въпреки ,че аз самата  се опитвам да следвам тези правила ,голям процент от колегите ми претрупани от работа забравят  , че срещу тях стои човек  със своята индивидуалност и не се съобразяват  да променят  подхода си към пациента с коварната диагноза.Не  един , не двама са пациентите ми , които се оплакват от бездушието на някои колеги,хвърлили директно диагнозата в лицата им  и гледайки на тях като на обречени  и безпреспективни. Преди години в някои от големите болници в столицата и страната съществуваха отделения за палиативни грижи  за пациенти в терминален стадий на раковото заболяване.В последните години всички те престанаха да работят.Не заради това  че няма достатъчно пациенти. Явно не се дават средства за  такива „безпреспективни „болни. А държавата трябва да се грижи еднакво за всички.Всеки един от  тези пациенти  само преди месеци е давал своя принос в обществото и това общество би трябвало да се погрижи   човек да напусне този свят  не в  неистови мъки .В същото време  би могло да се спести и на близките  да гледат агонията на  любимите си хора.Това според мене е един болен въпрос ,който би трябвало да намери разрешение в най-скоро време.

Напредъкът  на медицината и фармацията в последно време могат да отдалечат максимално във времето фаталния изход, могат да намалят максимално и симптоматиката и мъките на болния в последните му часове ,но няма ли пациентът вяра в лечението си  и в лекаря си ,виждайки насреща си незаинтересованост и формализъм  не можем да очакваме удължаване на преживяемостта.

Ето защо като мое кредо винаги е било да подхождам индивидуално към всеки болен с тази диагноза.Да  лекувам духа им за да се лекува и тялото!

Д-р В.Дончева – семеен лекар