Неопластични заболявания на кръвоносната система

Лимфоми

Лимфомът е общото название на неоплазми на клетки и клетъчни прекусори от  лимфната система. При този тип заболявания в началото стои злокачествена промяна в лимфоцитите, които започват да се делят неконтролируемо, което води от своя страна до увеличаване на лимфните възли.  Лимфомът може да протича безсимптомно или да предивика неспечифични оплаквания като редукция на тегло, температу ра, нощни изпотявания и др.

Определят се две основни групи на заболяването:

-          Ходжкинови лимфоми

-          Неходжкинови лимфоми

Ходжкинови лимфоми:

Характерна особеност на заболяването е наличието на малигнени клетки тип Reed-Sternberg в туморната тъкан.

Най-често Болеста на Ходжкин засяга лимфните възли с наддиафрагмална локализация( 60-70% шийни, супраклавикуларни, 15-20%-аксиларни). Само 15-20% имат поддиафрагмално засягане на лимфните възли .  Обикновено лимфните възли са неболезнени.

Симптомите на болестта са неспечифични: повишена температура, отслабване, нощно изпотяване, кашлица, болки в гърдите, сърбеж по кожата.

Диагностицизира се чрез различни биопсия на лимфен възел или тъкан и се стадира чрез образна диатностика.

Лечението зависи от клиничния стадии и общото състояние на пациента. Задължително се провежда химиотерапия, а лъчетерапия се провежда при пациенти показани за нея.

Неходжкинови  лимфоми:

Неходжкиновите лимфоми са хетерогенна група от малигнени лимфоидни заболявания, които могат да протичат с различна клинична картина, по-често се се разболяват по-възрастни хора.

Основни симптомите на болестта са:

-          Повишена температура

-          Обилно нощно изпотяване

-          Умора

-          Отслабване

При  Неходжкинови лимфоми, които ангажират нелимфоидни органи, те могат да предизвикват оплаквания или функционални нарушения свързани със съответния орган.

Бавно растящите лимфом могат дълго вереме да останат скрити и да не предизвикват никакви оплаквания. Понякога те се диагностицират по повод други заболявания и оплаквания.

Агресивните лимфоми се развиват по-бързо и най-често пациентите имат оплаквания при тяхното диагностициране.

Една от съвременните възможности за подобряване на терапевтичните резултати е използването на моноклонални антитела срещу определени антигени от малигнените клетки, които се добавят към химиотерапията.

Левкемия

Костния мозък произвежда различни типове  клетки, които са предшественици на зрелите клетки в кръвообращението.Тези клетки преминавайки през различни фази на узряване се преобразуват в червени, бели кръвни клетки и тромбоцити.

Левкемията е неопластично заболяване с произход от костния мозък, което се характеризира с производство на незрели  кръвни клетки. Те се делят на две основни групи остри и хронични, според броя на бластните клетки в костния мозък. В зависимост от произхода на малигнения клон левкемиите биват миелоидни и лимфоидни.

Болните от левкемия могат да бъдат дълго време без симптоми,  а друг път могат да започнат с разнообразна симптоматика. Причините за симптомите са, че неопластичните бели кръвни клетки не могат да изпълняват нормално функцията си, от друга страна натрупването им пречи на образуването на другите основни видове кръвни клетки.

Лимфоцитите се делят на два основни типа : Т лимфоцити и В лимфоцити, които играят различни роли в имунната система. В лимфоцитите осъществяват хуморалния имунитет в организма, образуват антитела срещу чужди за организма антигени. Т-лимфоцитите осъществяват клетъчния имунитет в тялото. Те защитават организма срещу вируси и от  друга страна играят роля в защита срещу тумори.

Увредените бели кръвни клетки не могат да се борят с вирусите и бактериите, които попадат в организма и в подслествие се получава инфекции. Тъй като е подтиснато образуването на другите основни видове клетки, няма достатъчно количество червени кръвни клетки,  които снабдяват организма с кислерод.Това състояние се нарича анемия. Болният  чуства обща отпадналост и умора..

Най-честите оплаквания при левкемия са следните: температура, треска, грипоподни оплаквания, отмаляване, умора, отслабване, безапетитие, увеличени лимфни възли, нощно изпотяване, костни и ставни болки, сини петна по кожата( резултат на ниското количество тромбоцити в организма)

Лечението на левкемиите се осъществява с химиотерапия, лъчетерапия и трансплантация на костен мозък. Целта на лечението е да се осигури ремисия и възстановяване на нормалната функция на костния мозък.

Тромбоцитопения

Кръвта се състои от 3 важни компонента.  Червени кръвни телца, които осигуряват кислород за клетките, белите кръвни клетки се борят с инфекциите, а тромбоцитите помагат съсирването на кръвта.Когато кръвоносният съд се нарани и се появи кървене, тромбоцитите се прилепват към стената на кръвоносния съд, образува се съсирек и кървенето спира. Тежката тромбоцитопения е състояние,  характеризиращо се със силно намален брой тромбоцити(под 20Г/л), при което организмът не може да осъществява нормално кръвосъсирване и да  регулира кървенето. Най-малкото нараняване може да предизвика кървене, а в някои случаи и без нараняване може да се получи кървене. Тромбоцитопения може да възниква и в следствие на химиотерапия. Лекарствата, използвани по време на химиотерапия унищожават не само малигнените клетки, но и клетките в костния мозък, отговарящи за образуване на тромбоцитите.Сериозността на заболяването зависи от продължителността на химиотерапията и дозите на използваните лекарства. След определен период костниятмозък се възстановява и тромбозитите се връщат в нормални граници. Ако се наблюдава тежка тромбоцитопения с риск от кървене се предприема трансфузия на тромбоцитен концентрат.

Д-р Р.Генчева , НСБАЛХЗ

---