Карцином на бял дроб

Белодробният карцином е едно от най-разпространените злокачествени заболявания около  25% от всички карциноми. Мъжете са засегнати три пъти повече от жените най-често във възрастта между 50 и 60 години, а 8% от пациентите са под 40 годишна възраст.

Заболяването е свързано с продължителното действие на канцерогенни вещества върху бронхиалния епител. Развиват се хромозомни аберации, ДНК мутации и плаки от неконтролируемо делене на атипични клетки. Четири основни групи фактори са свързани с развитието му.

1.Тютюнопушене-  най- важният етиологичен фактор. 85% от болните са пушачи.В цигарения дим се съдържат около 4000 химически вещества с над 40 познати канцерогена- бензпирен, арсеник, ацетон, свободни радикали, метан, никотин, азотен окис. Решаващо за определянето на риска са така наречените пакетогодини (pack years)- брой на кутиите на ден х години тютюнопушене. 40 пакетогодини увеличава 10кратно риска от развитието на БК. Пасивното пушене повишава опасността 1.3-2 пъти.

2.Пулмотропни канцерогенни вещества са причина за около 10% от бронхиалния карцином. От тях над 90% се падат на въздействието на азбеста. С най-висока канцерогенност са следните съединения- азбест, арсен, цинк, никел, радиоактивни вещества, винилхлорид.

3.Хронични възпалителни белодробни заболявания. Карциномът се развива на базата на метаплазия на епитела от прекарани възпалителни заболявания- туберкулоза, силикоза, пулмофиброза, плеврални сраствания, бронхиектазии и др.

4.Генетично предразположение. Рискът при пациенти, на които един от родителите е болен от рак на белия доб е два-три пъти по-висок.

В клиничната практика се използва следната опростена хистологична класификация на бронхиалния карцином. Тя има голямо значение от гледна точка на лечението и прогнозата на пациента. Двата основни типа са недребноклетъчен и дребноклетъчен карцином. Недребноклетчният  обхваща около 75% от всички случаи и има няколко подвида- плоскоклетъчен, аденокарцином, едроклетъчен. Въпреки техните хистологични и клинични различия, те общо взето следват една прогноза, развитие и схеми на лечение. Дребноклетъчният има най-лошата прогноза. В 80% от слчаите при поставянето на диагнозата вече е метастазирал. Метастазирането се осъществява по лимфогенен път (регионални, вътрегръдни и периферни лимфни възли) или кръвен път (черен дроб, надбъбреци, кости, мозък).

За съжаление няма ранни симптоми, които да говорят за това заболяване. Най- често се открива слчайно на рентгенография по друг повод. Появата на симптоми от страна на белия дроб е белег за напреднало заболяване. Най-често срещани са кашлица, кръвохрак, затруднено дишане, болка в гърдите. Може да има и така наречените системни симптоми свързани с основното заболяване- обща отпадналост, повишение на телесната температура с или без разтрисане, изпотяване, загуба на апетит, отслабване на килограми.

Поставянето на диагнозата става с рентгенография, компютър томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс, позитрон-емисионна томография (ПЕТ скенер)- най-чувствителният метод за долавяне на неизвестен досега тумор. При съмнение за тумор от тези неинвазивни изследвания, той трябва да бъде верифициран хистологично и определен неговия вариант. Това става чрез бронхоскопия  с биопсия за вземане на материал за изследване. Ако не може да бъде доказан туморът се прибягва до хирургичните методи- ВАТС (видео асистирана торакоскопия) или торакотомия. Диагностицирането и клиничното стадиране са тясно свързани и базирани на клинични, образни и хистологични изследвания. Стадирането представлява оценка на разпространението на тумора при съответния пациент и позволява да се вземат най-подходящите терапевтични решения, а също има и прогностична стойност. Стадирането на Белодродробният карцином започва със създаването на TNM-класификацията през 1946 година. Въпреки модификациите си тя остава база за стадиращите класификации и системи на много тумори. Съвременната седма ревизия на TNM- класификацията оценява разпространеността на тумора въз основа на неговата големина-Т, обхващане на регионални лимфни възли-N и наличие на метастази-М. Въз основа на тази класификация се определя и клиничния стадий на пациента, който има значение за по-нататъшното поведение и изхода от лечението.

Туморните маркери не са от значение както при поставянето на диагнозата, така и при проследяване на резултатите от лечение.

Лечение на Белодробния карцином

Тъй като дребноклетъчният вариант най-често е дисеминиран в момента на диагностицирането му се започва директно с химио и лъчетерапия. Операцията не е стандартен метод на лечение. Тя може да бъде приложена само в Iви стадий. При ограничено заболяване се прилага следната схема химиотерапия Cisplatin + Etoposid 4-6 цикъла на всеки 3 седмици заедно с облъчване на медиастинума. Ползата от комбинираното лечение е по-голяма в случаите, когато лъчетерапията се започне до 30 дни след началото на химиотерапията. При разпространен процес се прилагат следните схеми Adriamycin + Cyclophosphamid + Vinkristin или Carboplatin + Etoposid + Vincristin или Cisplatin + Etoposid заедно с облъчване при мозъчни и костни метастази.

При недребноклетъчният вариант Iви и IIри стадий се препоръчва оперативно отстраняване на първичния тумор, a в IIIти и IVти химиотерапия и лъчитерапия.

Последващи проучвания установиха, че специфични мутации нa EGFR (рецептор за епидермален растежен фактор) са отговорни за по-голяма ефективност на лекарствата блокиращи този рецептор. Такъв препарат е Tarceva. Затова се препоръчва на всеки пациент с диагностициран Рак на белия дроб да бъде изследван EGFR. При положителен резултат този препарат влиза в лечебната

Д-р Севда Найденска , МБАЛ Александровска