Бъбречноклетъчният карцином

Бъбречноклетъчният карцином обхваща 3% от всички злокачествени тумори при възрастните хора и 90-95% от всички тумори на бъбрека.

Този тип карцином се среща по-често при мъжете. Може да се появи във всяка възраст, но е най-често срещан между 50 и 70 годишна възраст.

Основните рискови фактори за развитието му включват тютюнопушене, контакт с различни химикали, хронична бъбречна недостатъчност, кистични промени в бъбреците при пациенти на хемодиализа, някои наследствени синдроми и заболявания.

Какви са симптомите на бъбречноклетъчния карцином?

В ранните стадии на развитието си бъбречноклетъчният карцином най-често е асимптомен и се открива случайно при изследване по повод друго заболяване.

Най-честият симптом е наличието на кръв в урината. При разрастване на тумора се появява болка и подуване в кръста от засегнатата страна. Често пациентите имат и неспецифични оплаквания като лесна уморяемост, загуба на тегло, нощни изпотявания.

В някои случаи бъбречноклетъчния карцином може да се прояви и с т.нар. паранеопластични синдроми – повишено кръвно налягане, хиперкалциемия (повишено ниво на калций в кръвта), полицитемия (повишен брой червени кръвни клетки в кръвта), нарушения в чернодробната функция.

Как се диагностицира бъбречноклетъчния карцином?

Методите за диагностика на бъбречноклетъчния карцином включват физикално изследване, лабораторни изследвания, ехография, рентгенография на белия дроб, компютърна томография, магнитнорезонансна томография, а в някои случаи и артериография или венография (рентгеноконтрастни изследвания на артериалните и венозните съдове).

Какви са методите за лечение на бъбречноклетъчния карцином?

Лечението на бъбречноклетъчния карцином зависи от стадия на тумора, здравословното състояние на пациента и други фактори. Основните методи на лечение включват хирургично, с химиотерапия или лъчетерапия.

Методите за оперативно лечение включват нефректомия (оперативно премахване на засегнатия бъбрек) и парциална нефректомия (оперативно премахване на част от бъбрека, в която се развива тумора). При тумор ограничен в бъбрека и липса на метастази най-често след оперативното лечение няма необходимост от допълнително лечение. Тези пациенти след операцията трябва да провеждат периодично контролни прегледи при специалист уролог.

В някои случаи при пациенти с напреднал стадий на тумора и метастази се извършва нефректомия за облекчаване на симптомите. При пациенти с единични метастази в някои случаи е възможно хирургичното им отстраняване, което удължава преживяемостта.

Друг метод при пациенти с напреднал стадий на заболяването е артериалната емболизация, която представлява запушване на съдът, кръвоснабдяващ тумора чрез желатинови частици или микросфери, като по този начин се блокира кръвоснабдяването на тумора.

При пациенти с напреднал стадий на тумора и/или метастази се обсъжда прилагането на химиотерапия, имунотерапия или лъчетерапия. Същестуват различни групи медикаменти, които се прилагат при пациенти с напреднали и местастатични тумори на бъбрека, които могат да увеличат преживяемостта.

Автор : Д-р Д.Петрова , ВМА София