HPV инфекция и нейното значение за рака на маточната шийка

Акценти

  • Връзка с HPV инфекция се открива при 50-90%  от диагностицираните случаи на рак и предрак на маточната шийка.
  • До момета са установени около 200 различни типа HPV като 50 от тях засягат гениталния тракт.
  • От онкогенните типове на HPV 16-ти и 18-ти тип са отговорни за 70% от случаите на рак на маточната шийка.
  • Гениталната HPV инфекция се приема за най-честата полово-предавана вирусна инфекция.
  • Имунната система на пациета определя клиничния ход на протичане на инфекцията.
  • Добрата първична и вторична профилактика ограничават инфектирането с вируса, подпомагат неговото лечение и лечението на последствията от хроничното носителство.
  • Нов метод за справяне със заболяването е използването на стандртизирани растителни екстракти.
  • Ежедневната употреба на растителни екстракти от Shiitake за 90 дни бе асоциирана с намаляване с  15,9% на туморния растеж при HPV
  • Ефективността от лечението е право пропорционална на неговата продължителност.

 Профилактиката в онкологичната практика има за цел да предотврати заболяванията и умиранията от различните форми на злокачествените новобразувания. Условие за нейното осъществяване е опознаването на причината и механизма за възникаване на дадено заболяване.

Големият напредък на онковирусологията показва убедително, че в цервикалната онкогенеза основна роля играе хроничната инфекция с човешки папиломни вируси (HPV). Значимостта на HPV-инфекцията се определя от факта, че от регистрираните ежегодно в света нови пациентки с РМШ, връзка с HPV се открива в повече от 50% от случаите. Някои автори установяват данни за HPV инфекция в 99% от случаите с цервикален карцином.

Човешките папиломни вируси (HPV) са ДНК вируси от семейство Papovaviridae, чийто гостоприемник са плоските и метапластични епителни клетки(кожни и лигавични клетки). Всички познати HPV вируси имат сходна структура и геномна организация. До момента се съобщава за около 200 различни типа HPV, от които 50 засягат гениталния тракт.

Според онкогенната си значимост HPV най-често се разделят в две групи. Първата включва HPV типове, които се свързват с доброкачествените кожно-лигавични изменения (тип 6, 11). Втората се свързва с изявата на предракови и ракови изменения, от които 20 се асоциират директно с РМШ. От тях типове 16 и 18 са отговорни за 70% от случаите с РМШ.
Според онкогенния си потенциал HPV се разделят на три групи:
•   Високорискови: 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 68, 75, 82.
•   Вероятно канцерогенни: 25, 53, 66.
•   Нискорискови: 6, 11, 40, 42, 43, 44, 54, 61, 70, 72, 81.
Инфекцията е много честа при сексуално активни млади жени, като общия риск за развитие на инфекцията при първия сексуален контакт е 45%. Гениталната HPV инфекция се приема за най-честата полово-предавана вирусна инфекция, с висока поразеност сред сексуално активните жени и над 75-80% пожизнен риск от заразяване. На практика, почти всяка жена прекарва една или повече HPV инфекции, обикновено, скоро след началото на сексуалния живот, като рискът нараства при по-голям брой партньори, общо и за конкретния период.

По-голяма част от цервикалните HPV инфекции са временни и преминават без цитологични промени и клинична симптоматика. В около 20% от случаите, обаче, инфекцията не завършва със спонтанно оздравяване, а напредва, бавно и стъпаловидно от ниско- и високо-степенни цервикални изменения към инвазивен карцином на маточната шийка.

По време на полов контакт микротравмите на епител на гениталния тракт дават възможност на HPV вируса да премине от един на друг пратньор. Ето защо стриктното  използване на презервативи води до намаляване на риска  за предаване на инфекцията.

Рисковите фактори  за HPV инфекция се асоциират със сексуалното поведение:

  • ранно начало на полов живот
  • множество сексуални партньори
  • сексуални контакти с високорискови индивиди (интравенозни наркомани, множество партньори)
  • прекарани сексуално трансмисивни инфекции.

След заразяването с вируса има три клинични варианти на развитие на инфекцията. Те се определят до голяма степен от имунната система на пациента.

 

  • Първият е развитие на латентна(скрита) вирусна инфекция- HPV присъства в клетките на организма без клинични прояви и без да причинява морфологични изменения в епитела на гениталния тракт. Пациентите с латентна HPV инфекция нямат клинична изява, но в организма им присъстват HPV вируси, които могат да бъдат установени чрез ДНК тестване.

 

  • Вторият вариант на развитие е активната инфекция. Тя се манифестира с пролиферация на плоските епителни клетки и формиране на доброкачествени тумори (кондиломи). В този случай вирусната ДНК не се интегрира в ДНК на гостоприемника.

 

  • Трети вариант- високорисковите онкогенни типове на HPV се интегрират в генома на клетката гостоприемник. В резултат на инфекцията с вируса, някои туморни супресори(подтискащи образуването на ракови клетки) губят контрол над клетъчната пролиферация.

Профилактика

Oт първичната инфекция с  човешки папиломен вирус до развитието на високостепени изменения на маточната шийка обикновено минават между  7, 10 години, а понякога и повече. В случай, че са налице допълнителни рискови фактори инфекцията протича по- бързо. Тъй като, честотата на HPV инфекциите е най-висока във възрастовата група 16-20 години, най-засегнати от РМШ са жените над 40 години. Рядко се наблюдават случаи на заболяването преди 30-годишна възраст.

Дългия период на развитие на инфекцията дава възможност за добрата й профилактика от една страна, а от друга и до добра профилактика на рака на маточната шийка.

 

  • Първичната профилактика на заболяването е свързана с недопускане на възникване на инфекция. В тази връзка разработването на HPV ваксини е голям пробив в предотвратяването на HPV свързаните цервикални преканцерози и рак. В България има изработена национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка, чиято основна цел е ограничаване на разпространяване на инфекцията, чрез ваксинация. Тъй като ваксината не осигурява имунитет срещу всички вируси типове на HPV, a продължителността на протекцията не е известна, понастоящем рутинният цитологичен скринин се счита за оновен при профилактиката.

 

  • Вторичната профилактика се свежда до ранно откриване на HPV инфекцията и измененията предизвикани от нея. От първостепенно значение за вторичната профилактика е цитонамазката. По-съвремени техники, като течнобазираната цитология, HPV тестуването значително подобряват диагностичните възможности.

Важна част от вторичната профилактика на HPV инфекцията и рака на маточната шийка е лечението на инфекцията и откритите изменения. Ранното диагностициране е от съществено значение по отношение на терапевтичните възможности.

 Лечение

Лечението може да бъде разделено на медикаментозно и хирургично, като в повечето случаи се избира комбиниран подход.

Медикаментозното лечение не е специфично и насочено срещу вируса на HPV, то по- скоро има за цел да повиши силата на имунната система и да подтисне размножаването на вируса, което подпомага организма в процеса на самоизчистване на инфекцията.

Поради голямата социална значимост на HPV инфекцията съществува голям интерес към нови методи за справяне със заболяването.  Един от тези методи, набиращ все по- голяма популярност и клинични данни за ефективност  е използването на специално преработени и култивирани растителни екстракти. Едни от най- добре проучените стандртизирани растителни екстракти са мицелите на японската гъба, наречена Shiitake.

Поради натрупания положителен клиничен опит от използването на тези екстракти при пациенти с различни онкологични заболявания, включително и рак на маточната шийка е установено, че те подпомагат организма в изчистването на HPV инфекцията. Поради тази прична са страртирани клинични проучвания, които имат за цел да потвърдят и определят процента на ефективност на екстракта от мицели на Shiitake.

Едно от тези проучвания потвърждава високата ефективност на метода, като ежедневната употреба на продукта за 90 дни бе асоциирана с намаляване с  15,9% на туморния растеж при HPV 16/18 положителни, спрямо неприемащите продукта контроли. Проучванията доказват, че ефективността зависи освен от ежедневния дозов прием и от продължителността на приема. Като е установена правопропорционална зависимост между времето и ефекта от терапията.

Изследователите смятат, че положителните разултати при най- често срещаните, най-рискови и най- трудни за лечение типове на HPV са валидни за всички останали типове на вируса, и следва да се проучат.

Д-р И.Вецев – гинеколог  , за допълнителна информация : ekip@oncoconsult-bg.com

Книгопис:

1. Златков, В., П. Костова. Профилактика, скрининг и ваксини при предрака и рака на маточната шийка, Българска издателска къща, София. 2006, 149.

2.Burchell A N., R L. Winer, S de Sanjose. 1. Epidemiology and transmission dynamics of genital HPV infection.Vaccine 24: S3 2006, 52–61.

3. Weinstein L. C., E. M. Buchanan et al. Screening and prevention: cervical cancer. Prim Care Clin Office Pract 36: 2009, 559-574.

4. Carter J. R., Z. Ding, B. R. Rose. HPV infection and cervical cancer: A review. Austr and New Zealand J. Obstet.And Gynecol. 51: 2011, 103-108.

5. Златков, В. HPV-инфекция и нейното значение за цервикалната онкогенеза. Акуш. и гинекол., 37: 1998,1, 45-46.

6. European Guidelines for Quality Assurance in Cervical Cancer Screening. Europe Against Cancer Programme. Eur. J. Cancer, 29A: 1993, S4, 298 – 334.

7. ACCP Planning and implementing cervical cancer prevention and control programs. A manual for managers. Seattle, ACCP, 2004, 255

8. Linder J. et al. Arch Pathol Lab Med. 1998; 122: 139-144.

9. Cuzick J., M H Mayrand, G. Ronco et al. New dimensions in cervical cancer screening. Vaccine 24: S3 2006,90-97.
10.   Eduardo L. Franco, Eliane Duarte-Franco, Alex Ferenczy. Cervical cancer: epidemiology, prevention and the role of human papilloma virus., McGill University, Montreal, Que. 2001.
11.   Tjalma WA, et al. Prophylactic human papillomavirus vaccines: the beginning of the end of cervical cancer. Int J Gynecol Cancer. 14, 2004, 751-61.
12.   Dillner J., P. Sparen, M. Arbyn. HPV DNA detection. In: European guidelines for quality assurance in cervical screening, European Comission, Health & Consumer Protection Directorate-General, Luxembourg, 2003, 100-123.
13.   Remmink, A. et al. The presence of persistent high-risk HPV genotypes in dysplastic cervical lesions is associated with progressive disease: natural history up to 36 months. Int J Cancer. 61: 1995, 3, 306-311.
14.   R. E. Bristow, F. J. Montz, Human papillomavirus: molecular biology and screening applications in cervical neoplasia—a primer for primary care physicians. Elsevier Science Inc., 1998.
15.   O. Chakrabarti, S. Krishna. Molecular interactions of ‘high risk’ human papilloma viruses E6 and E7 oncoproteins: implications for tumor progression; J Biosci. 28-337-348.
16.   S. Andersson, B. Hansson, I. Norman, V. Gaberi, M. Mints, A. Hjerpe, F. Karlsen, B. Johansson. Expression of E6/E7 mRNA from ‘high risk’ human paillomavirus in relation to CIN grade, viral load and p16INK4a. International journal of oncology 29: 705-711, 2006.
17.   K. Loens, D. Ursi, H. Goosens, M. Leven. Nucleic Acid Sequence-Based Amplification. Medical Biomethods Handbook. Humana Press, Inc.,Totowa, NJ. 2005.

18. Cancer Prevention Research: October 2011; Volume 4, Issue 10, Supplement 1 doi: 10.1158/1940-6207.PREV-11-B79
Abstracts: AACR International Conference on Frontiers in Cancer Prevention Research– Oct 22-25, 2011; Boston, MA
© 2011 American Association for Cancer Research


Siropi_banner

Siropi_banner

Карта на сайта