Не се предавайте ! ( отворено писмо на д-р Димитрова )

Лекар съм с близо 30 години трудов стаж като   интернист.През годините не един път съм се срещала с коварната болест  рак,не веднъж се е налагало именно аз да съобщя на пациента и на близките му крайната диагноза и винаги съм се стремяла да повдигна духа им,да им вдъхна кураж.Опитвала съм се да обясня на най -близките хора на пациентите ми ,че тази диагноза въпреки всичко не е присъда , че в някои случаи силата на човешкия дух и подкрепата ,която може да получи от хората около себе си могат да променят нещата .

Обръщам се повече към  близките защото тяхната съпричастност,тяхната подкрепа са от огромно значение.

Знам много добре как се чувстват защото за съжаление самата аз  съм била на тяхното  място.Първият път когато ми съобщиха колегите за диагнозата на баща ми.Той винаги  бе човек ,който не се предава лесно ,но този път му бе изключително трудно .Радвам се ,че успях с подкрепата си да му дам сили  въпреки напредналото развитие на болестта да  преживее остатъка от живота си пълноценно и  почти до последно да бъде на работа, да бъде полезен  на себе си и околните.Да живее ,а не да съществува.

Няколко години  по-късно отново бях в положението да чуя коварната диагноза ,но този път за съпруга ми.Въпреки  преживяното от мене до момента  повярвайте беше ми изключително трудно,но си бях научила урока,че в никакъв случай не трябва да показвам пред него мъката си ,че трябва да гледам само позитивно напред в бъдещето.Благодарение на медицината и ранната диагностика  и не на последно място на борбения дух на съпруга ми болестта бе победена.И до днес си мисля връщайки се назад ,че сигурно съм създала впечетлението, че чувствата ми към него не са толкова силни ,защото през първите месеци нито веднъж не заплаках,не се отдадох на съжаление нито към него, нито  към себе си .

Ето защо пишейки тези редове се обръщам първо   към болните .Не се поддавайте на униние и самосъжаление, ако сте болни се опитайте да преборите болестта не само с медицината ,но и със силата на духа си.А на близките бих казала –не се отнасяйте  към  болните като към рохко яйце.Опитайте да създадете нормална атмосфера около тях.Като лекар мога да Ви кажа ,че понякога най-безнадежните случаи са с много по-голяма преживяемост  тогава ,когато човек наистина иска да живее.Бих помолила всички около болния да го подкрепят,да не го отписват,да му вдъхват кураж,да му помогнат да изживее дните си достойно и пълноценно.

От толкова години медицина и фармация ръка до ръка водят битка срещу рака ,но и се стараят да направят живота на болния нормален до последния му  дъх, да намалят болката на болния , а по този начин да намалят и мъката на близките да гледат как любимият човек води една неравностойна битка с рака.

Вярвам и виждам в практиката си ,че има средства с които да направим  живота на  пациентите  с коварната диагноза  максимално близък до нормалния.И една част от тези средства сме самите ние –близките на болния.

Д-р Велислава Димитрова – семеен лекар


Siropi_banner

Siropi_banner

Карта на сайта