Съвети към близките
Какво може да направим, когато на близкия ни човек са диагностицирали онкологично заболявание. С какво можем да му помагаме?
Хората малко знаят за рака. Съществуват и различни вярвания. Много хора мислят, че са се разболяли, защото не са могли да решат проблемите си. Или изпадат в другата крайност, когато научавайки диагнозата се опитват да отричат болестта.
В този момент възниква нуждата от помощ. Всеки човек се нуждае от помощ. Подадената ръка може да е от близък, приятел или лекар. Важно е болният да може да споделя проблемите и страховете си. Помощ може да оказва човек, който приема истината, чувства достатъчна сила да помага на болния, да го подкрепя изцяло по пътя на лечението. Но тази помощ не бива да е натрапчива, болният сам трябва да решава от кого да приема помощ.
Въпреки, че интелектуалната способност на онкоболните не се намалява, след научаване на диагнозата повечето от тях изпадат в едно особено положение. Това положение се характеризира с намалена умствена дейност. В повечето случаи те не могат да преценят възможностите за лечение и предлаганите терапии. В този случай се дава възможност на близките да окажат помощ на онкоболния. Можем да съпроводим болния на разговор с лекуващия го лекар, когато се решават вариантите за лечение. По време на този разговор се дава възможност на болния да даде съгласие или да отхвърли предлаганото лечение. Но при вземането на решение трябва трезво да се преценят предимствата и недостатъците на терапията. Близките могат много да помагат във взимането на правилното решение, обяснявайки подробно казаното от лекарите.
Много е важно близките да интегрират болния в ежедневния живот на семейството между две фази на лечението. Когато той взима участие в домашната работа или върши определени задачи се чувства полезен и усеща, че семейството му има нужда от него. Важно е да се разбере, че трябва да гледаме на болния като пълноправен член на семейството, въпреки здравословните му проблеми. Необходимо е да се намери точния баланс. От една страна болният трябва да чувства нашата подкрепа, а от друга не бива да прекаляваме със съчувствието си . Както изоставянето на болния, така и прекаленото оказване на помощ, прекалените грижи могат да породят в него чувството, че от него няма нужда, нищо не може да върши и не е полезен повече. Важно е близкият да може да приеме и отказва помощ от страна на болния, защото е от значение, когато един онкоболен има чувството, че може да решава самостоятелно и да прави сам неща за себе си.
Няколко съвета за поведение на близките за да може по-пълноценно да се отдадат на най-трудната задача в живота си:
- Цялото семейство е в криза, затова трябва да обърнем внимание не само на болния, а и на себе си
- Да изразяваме чувствата си
- Да намерим приятели, на които можем да разкажем за проблемите и страховете си
- Да не сме подвластни изцяло на болестта, трябва и близките да се зареждат, да се отпуснат, да се занимават и със собственото си тяло и душа. В противен случай няма да имат сили да подкрепят болния, да му оказват помощ в най-трудните моменти.
- Ако имате възможност придружавайте болния на консултациите, защото има нужда от някой, които ще се концентрира, ще събере мислите си и ще може да задава въпроси
- Преди консултация е добре да запишем въпросите, на които искаме да получим отговор
- Да не искаме да спасим болния, да не вземаме решенията вместо него, а да уважаваме неговото желание
- Да приемем емоционалното състояние на болния, да не искаме да го развеселим, а да се опитаме да разберем неговите чувства ЕКИП
Siropi_banner
