Рак на стомаха
Ракът на стомаха е злокачествено заболяване, което произхожда от лигавицата на стомаха.Това заболяване е с висока смъртност-800 000 души годишно умират от рак на стомаха в световен мащаб. По- често се наблюдава при мъже, над 50-60 год възраст.
Смята се, че инфекцията с Helicobacter pylori е в основата на развитие на раковия процес. Автоимунния гастрит,интестиналната метаплазия и различни наследствени фактори повишават риска за развитие на рак на стомаха.По- виска честота на рак на стомаха се наблюдава при хора, които често консумират пушени, солени и мариновани храни .Тютюнопушенето и редовната консумация на алкохол ,също са рискови фактори за развитие на стомашен карцином. От друга страна, диета богата на пресни плодове и зеленчуци, богати на витамин А и С се смята , че имат протективен ефект.
Обикновенно в началните стадии на болестта, не се наблюдават симптоми, или те са неспецифични. Обикновенно, при поява на симптоми, раковият процес е вече напреднал.Стомашният карцином може да причини следните симптоми:тежест и подуване на корема след хранене, загуба на апетит, отвръщение към месо. Болният съобщава за обща слабост, безсилие, отпадналост.При напредване на процеса може да се наблюдава:гадене,повръщане,коремна болка,загуба на тегло,повръщане на кървенисти материи, както и изхождане на тъмни изпражнения.Затруднено ппеглъщане може да се наблюдава при разположение на туморния процес в прехода на хранопровода в стомаха.
Диагнозата карцином на стомаха може да се поставя чрез фиброгастроскопия(ФГС), рентгено-контрастно изследване с бариева каша, КАТ(компютър-томографско изследване) на корема с контрастна материя.При ФГС се прави оглед на цялата стомашна лигавица и при суспектно за карцином образувание, се взима биопсичен материал за хистологично изследване.След установяване на карцинома е необходимо,той да бъде стадиран. Това се прави с образни методи на изследване: КАТ, ПЕТ-скенер, ендолуменна ехография.Стадирането на стомашният карцином е пълно едва след оперативното отстраняване на тумора+лимфна дисекция.Карциномът на стомаха се стадира в 4 клинични стадия в зависимост от прорастването на тумора в стомашната стена и разпространението му в лимфните възли и други органи. Лечението за стомашния рак зависи от клиничния стадий,в който е пациента.Само в най-ранните стадии на стомашния карцином,лечението се свежда до операция,при която се отстранява стомаха и се премахват регионалните лимфни възли.При по-напредналите стадии на болестта-IБ и II клиничен стадии освен оперативното лечение е необходимо да се извърши следоперативна химиотерапия, най-често с 5-флороурацил. Когато карциномът е разпространен и в други органи се прилага химиотерапия,лъчетерапия и палиативни процедури за осигуряване на нормален пасаж на храната по хода на храносмилателната система.
Основните групи химиотерапевтици,които се използват в лечението на стомашния карцином са: Cisplatin,epirubicin,etopuside,docetaxel,oxalilatin,capecitabine I irinotecan.Основната цел на химиотерапията при стомашния рак е да се постигне намаляване размера на тумора, облекчаване на симптомите и увеличаване продължителността на живот. При болни с позитивни HER2 рецептори на стомашния карцином към химиотерапията, е необходимо да се прибави и Herceptin(trastuzumab).От клинични проучвания е доказано,че комбинацията от химиотерапия+ herceptin,удължава живота на болните.
В момента се разработва т.н. биологична терапия за стомашен карцином, която представлява антитяло,към което е прикрепено цитотоксична молекула,която се свързва специфично с раковите клетки.
Д-р Милена Перухова , отделение по гастроентерология на МБАЛ Софиямед
Статията е в категории:
Вижте още:
- Какво е рак
- За и против неконвенционалната психологическа помощ / посещения при врачки , гледачки и т.н. / в контекста на адаптацията към тежката новина за наличието на онкозаболяване
- Психологическата помощ – тази , която ни липсва , когато най-много се нуждаем от нея
- Въпросник на пациента с онкологично заболяване
- Рак на езика , причини, честота, разновидности
- Съвети към онкоболните
- Странични ефекти
- Химиотерапия