Рак на маточната шийка

 

Въведение:

Ракът на маточната шийка(РМШ) е едно от най- разпространените злокачествени заболявания при жената. По данни на световната здравна организация РМШ заема 15% дял от всички онкологични заболявания при жената и се нарежда на трето място по честота след рака на млечната жлеза и рака на маточното тяло.

Епидемиологичните проучвания сочат, че България е сред високо засегнатите страни с ръст в заболяваемостта и смъртностт от РМШ . Годишно в нашата страна се регистрират около 1200 новозаболели жени, като се отчита по- висок  дял на напредналите форми на рака. Заболяват жени във възрастовата група 15-49 години, като най- голямо е засягането на жените между 30-45 години.

За рака на маточната шийка:

Развива се в шийката- част от матката, която е отворена към влагалището. Анатомичното й положение я прави уязвима към различни онкогенни стимули. Ракът се развива на фона на предхождащ безсимптомен период на увреждане на маточната шийка, т.н. дисплазия или преканцероза.

Харкатеризира се промяна на типичните клетки покриващи шийката, които се превръщат в атипични- туморни клетки с белези на неконтролиран (инвазивен) растеж.

 Какви са основните видове РМШ?

 Има различни критерии за разделяне на РМШ, един от тях е инвазивност.

Различаваме:

 

1. Ca in situ- Неинвазивен рак на маточната шийка, който хистологично е рак, но биологично все още е предрак. При недиагностицирани и нелекувани болни този вид рак се превръща  инвазивен.

                                                                              2. Инвазивен карцином- раково клетки с инвазивен растеж и склонност към метастазиране.

  В зависимост от степента на инвазивност и метастазиране инвазивния карцином преминава през четири клинични стадия, които определят поведението при лечението на пациентите и прогнозата за живота им.

Причини и рискови фактори

 Основна причина за възникването на рака на маточната шийка е диспалатичната промяна на клетките, покриващи шийка. Недиагностицираната и нелекуваната диплазия в даден момент се превръща първоначално в Ca in situ, а в последствие и в инвазивен карцином.

Като рискови фактори са сочени:

1. Сексуалното общуване- ранно начало на полов живот, честа смяна на сексуални партньори са  предпоставки за заразяване с инфекциозни причинители.
2. С най- голямо клинично значение е инфекцията с човешки папиломен вирус (HPV). HPV тип 6,11,16 и 18 имат доказан онкогенен потенциал и поради тази причина срещу тях е създадена ваксина. Най- често вирусът се предава при полов контакт.
3. Изветна предиспозиця създават пероралните хормонални контрацептиви(ПХК), тъй като клетките покриващи маточната шийка са хормонално чувствителни. И на базата на една фонова хормонална стимулация се улеснява действието на онкогенните стимули. От друга страна използването на ПХК, намалявайки страха от забременяване стимулира половите контакти, които са рисков фактор.
4. Понижен имунитет- важен фактор улесняващ действието на онкогенните стимули.
5. Други инфекции предавани по полов път- хламидии, генитален херпес.
6. Тютюнопушенето води до отслабване на локалния противотуморен имунитет и пречи на локалната защитна реакция на клетките.
7. Лоша интимна хигиена.

Симптоми

За съжаление, симптомите при рак на маточната шийка са неспецифични. Най- често оплакванията се появяват едва когато заболяването е в напреднал стадий.

Ето защо профилактичните прегледи с цитонамазка веднъж годишно са от огромно значение за ранното откриване и успешното лекуване на заболяването.

Най-честите неспецифични оплаквания са:

• болка в малкия таз (в долната част на корема)
• болка и/или кървене при полов акт
• обилна и продължителна менструация (която преди това е била нормнална)
• кървотечение между менструалните цикли

В напреднали стадии се наблюдава :

• обща отпадналост
• загуба на тегло
• оплаквания от други органи в резултат на метастазиране на процеса (разсейки). По съседство симптоми от страна на пикочния мехур и уретерите. Симптоми от засягане на лимфни възли, кости, бял дроб, черен дроб, мозък и др.

Диагноза

Диагностиката включва:

1.  Цитонамазка- цитологично изследване на клетки взети от повърхността на цервикалния епител. Ако резултатът показва белези на дисплазия се прави колпоскопия и биопсия.
2. Колпоскопия- метод за оглед на цервикалния епител посредством голямо увеличение. Позволява използване на оцветителни методи за по- добро локализиране на процеса и щипкова биопсия

  3.   Биопсия- с помощта на малка хирургична щипка под ендоскопски контрол от суспектния участък се взима материал за хистологично изследване.

4.   Абразио на цервикалния канал- манипулацията се извършва при съмнение, че съществуват патологични промени в епитела на канал. В повечето случаи изследването се съчетава и с абразио на маточната кухина. Материалът събран при абразиото се изпраща за хистологично изследване.

5.  При хистологично доказан рак на маточната шийка за първоначално стадиране на процеса се извършва с т. нар. Образни методи-ултразвуково изследване, компютърно томографско изследване с контраст, ядрено магнитен резонанс и рентген.

Лечение

Лечението е хирургично, като обемът на хирургичната интервенция се определя от първоначалното стадиране на заболяването т.е. от резултатите от проведените изследвания.

При данни за Ca in situ  се извършва конизация- хирургично изрязване на конусовиден участък от маточната шийка за отстраняване на изменения участък. Изрязаната тъкан се изпраща за хистологично изследване и при липса на белези на инвазивност манипулацията  е достатъчна за излекуване.

При данни за инвазивен карцином ако процесът е съвсем начален също може да се използва конизацията като диагностично лечебна процедура. Такъв вид щадяща операция се извършва предимно при жени до 35г., които не са завършили репродуктивния си път. Тези жени в продължение на 5 години след манипулацията трябва да са под стриктен цитологичен и колпоскопски контрол.

При категорични данни ,показващи инвазивен растеж се извършва хирургична интервенция с по- голям обем. В зависимост от възрастта на жената може да се извърши тотална хистеректомия с или без премахване на яйчниците. Обикновено при такъв вид хиругична интервенция не се провежда следоперативна лъчетерапия ако няма категорични данни за необходимост.

При видимо силно напреднал процес на инвазия в процеса на операцията се взима материал от лимфен възел, който се изпраща за бързо хистологично изследване. Резултатът от това изследване дава основания на оператора да отстрани освен матката, аднексите(яйчници и маточни тръби) и параметриалната съединителна тъкан до тазовоте стени, горната трета на влагалището и тазовите лимфни възли. Тази операция е изключително травмираща за жените, възстановяването протича бавно особено ако се наложи последваща лъче и/или химиотерапия.

За съжаление въпреки напредъка на медицината и повишването на здравната култура на населението в България продължават да се диагностицират карциноми на маточната шийка, които са неоперабилни.

Прогноза и профилактика

Прогнозата се определя като добра в случаите когато процесът е начален и инвазията не е обхванала регионалните лимфини възли.

При напредналите стадии преживяемостта е м/у 30-3%.

Като основен метод за подобряване на прогнозата от това тежко онкологично заболяване се счита профилактиката(диагностика и терапия) на ранните предвестници за карцином на маточната шийка- дисплазиите.

Всяка жена във фертилна възраст трябва да се явява редовно (поне веднъж годишно) на профилактичен преглед. Цервикалният рак е идеален обект на профилактика, защото стартира не от здрав епител, а от преканцерозно изменен епител(атипични клетки). Тези изменения персистират безсимптомно с месеци дори години. Навременност им откриване и третиране предпазва жената от инвазивен рак.

Не на последно място е ваксинацията, предпазваща от заразяване с онкогенни типове на HPV.

Д-р Иван Вецев

---