Рак на женските полови органи и пушене

Пушенето причинява статистика…

Черна статистика

Процентът на пушачите в световен мащаб е различен, варира в различните региони и култури. В много страни процентът на жените, които доброволно, а впоследствие и по навик се излагат на признатите рискове от тютюнопушенето е значително висок.

Предвид на широкото разпространение на тютюнопушенето и множеството документирани вредни въздейстивия, които то оказва върху здравето съвсем правилно пушенето е определяно

       като главната и единствена предотвратима причина за смърт в нашето общество и единственият най-значим здравен въпрос на нашето време.

 Наред с пушачите, които вдишват набора от токсични, карциногенни и мутагенни (предизвикващи генетични мутации) вещества, преобладаващи в цигарения дим, много нешушачи често биват изложени на възможността да вдишват от цигарения дим на горящите цигари и/или от “пасивния” дим, издишван от пушачите.

В последните години силно нарасна интереса към тютюнопушенето като рисков фактор за развитие на ракови заболявания на женските полови органи. През 2009 г. Международната агенция за изследване на рака стигна до заключението, че жените, които пушат умират 14,5 години по-рано отколкото непушачите. Данните сочат, че в 1/3 от случаите се касае за рак на женските полови органи.

Цигареният дим съдържа над 4 800 химични съединения, най-опасните, сред които, са:

• никотин (стеснява кръвоносните съдове и учестява сърдечната дейност);
• въглероден монооксид (отнема част от кислорода в еритроцитите);
• катрани (отлагат се в белите дробове и предизвикват рак).
• полициклични ароматни въглеводороди (бензо[а]пирен);
• летливи (бензен, 1,3 – бутадиен, формалдехид, ацеталдехид);
• нитрозамини (NNN, NNK, NAT, NAB);
• метали (арсен, кадмий, хром, олово, живак, никел, селен);
• компоненти на газовата фаза (азотен окис, циановодород);
• акролеин;
• ароматни амини;
• етиленов окис.

Всяко едно от изборените вещества има вредно влияние, като една част от тях въздействат и върху клетките на женските полови органи. Експерименталните данни, отнасящи се до животни подкрепят биологичната правдободобност на откритата зависимост, че пушенето оказва вредно въздействие върху яйчниците; маточната шийка и вулвата.

Установило се, че димът само от една цигара предизвиква 10 000 разкъсвания във веригата на дезоксирибонуклеиновата киселина ( ДНК) , съдържаща генната информация на клетката. Човешкият организъм компенсира тези разкъсвания с физиологични механизмни, но те невинаги действат достатъчно ефикасно. В някои случаи веригата остава дефектна, което води до промяна в генната информация на дадена клетка. Увредените клетки придобиват нови свойства – не могат да изпълняват своите функции или се израждат в ракови клетки.

Проучванията при хора са показали високи концентрации на котининът, главен метаболит на никотина и токсичния за яйчниците тежък метал кадмий в яйцниците и/или във фоликулярната течност на жените-пушачки . Концентрациите на токсичните метаболити и тяхното увреждащо действие съответства на броя изпушени цигари. Тези вещества могат да доведат до развитие на метапластични клетки в яйчика.

Други проучвания показват, че жените, които пушат са два пъти по- застрашение от рак на маточната шийка от жените, които не пушат. Изследванията при тези жени са доказали наличие на нитрозамини и полициклични ароматни въглеводороди в цервикалната слуз. Тези вещества не предизвикват директно увреждане на маточната шийка, но е доказано, че те намаляват локалния имунитет на цервикалния епител и по този начин той става по-лесна мишена за увреждащите фактори. Същия механизъм е известен и при повишаване на риска от развитие на карцином на вулвата.

Изнесените данни са в синхрон с повишаващия се брой на пушачите жени през последните години, както и с все по ниската възраст, от която започва редовната употребата на тютюневи продукти. Тази тенденция в съчетание с останалитите рискови фактори за развитие на рак на женските полови органи може да имат сериозно въздействие върху случаите на рак и смъртността при жените през следващите години.

Д-р И. Вецев